Фобия е натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство (човек, предмет, място, животно, усещане, това може да бъде дори Интернет сам по себе си); Страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране на човека, се приема за психично нарушение.

Всички хора имат често повтарящи се тревожни мисли. Ето какво е по-специфично за психологическото състояние Натрапливи мисли: 

✎ натрапливите (обсесивни) мисли са свързани с предполагаема опасност, че с действията или бездействието си ще предизвикате нещо лошо. Страхът обикновено е от замърсяване, заразяване, нарушаване на някакви правила, лош късмет.

✎ натрапливите (компулсивни) действия, наречени още „ритуали“, са предназначени за поправяне на грешките и предотвратяване на лошите събития. Те обикновено са миене, чистене, повтаряне на някакво действие определен брой пъти, броене, проверки и подреждане.

✎ съществува критичност към симптомите – човекът разбира тяхната абсурдност и знае, че те затрудняват ежедневието му, но не може да ги преодолее със собствени сили.

✎ субективното страдание е много силно, а функционирането – провалено.

✎ натрапват се мисли, които са чужди на ценностите и морала на човека.

✎ когато предстои важно събитие, натрапливостите се засилват.

✎Често умът на хората, страдащи от натраплива невроза, е изцяло зает или със самите натрапливи мисли или с борбата с тях.

✎Натрапливостите могат да са едни и същи, или да се обогатяват, докато доведат до пълна инвалидизация.

✎Възможно е да се редуват периоди на натрапливи мисли с тяхното напълно изчезване, или редуване на периоди със слаба изразеност и други граничещи до крайности. В редки случаи мислите могат да прераснат в илюзии – съвкупност от идеи и представи, които не съответстват на действителността.

Чувство на паника, страх и безпокойство, изпотяване и изтръпване на крайниците, недостиг на въздух, сърцебиене, неспособност да се успокоите, сухота в устата, психическа нестабилност, гадене, виене на свят, умора, отпадналост, безсъние.

Проблеми с доверието, Ревност, Изневяра, Раздяла/развод, Проблеми в комуникацията при големи промени като встъпване в брак, смяна на жилище, раждане на дате, кредит, Проблеми в сексуалното общуване, Предбрачно консултиране, Домашно насилие

Работата ни е една огромна част от живота ни. Ако усещате повече от два от тези симтоми, значи най-вероятно страдате от бърнаут (професионално прегаряне) и трябва да вземете мерки бързо: раздразнителност, чувство за тотално изчерпване, отпадналост, усещане за досада, силна циничност, липса на мотивация, постоянна умора, липса на концентрация, фокус върху негативните неща, чести здравословни проблеми, проблеми в личните отношения заради работата, постоянно чувство на неудовлетворение, тъга, усещане че няма смисъл.

При дълбока скръб от ненавременна, насилствена или мъчителна (породена от дълго боледуване) смърт, или просто трудно преодоляване на това житейско събитие.

Ако се чувствате недостатъчно добри, неможещи, незнаещи, непълноценни, ако усещате, че във вас има един „садистичен критик“, който постоянно:

✎ се стреми към несъществуващо съвършенство или просто към високи стандарти, заради които никога не получавате удовлетворение от работа си;

✎ говори с негативни фрази, изразяващи отрицание, от сорта на: „не съм сигурен, не съм готов, не мога, няма да се справя, нямам достатъчно знания, опит…;“

✎ дава различни извинения и оправдания, в случай че има проблем. Не е способен да понесе отговорността за постъпките и решенията си;  

✎  отхвърля комплиментите и благодарността, чувства се неловко, когато го признаяи и веднага се противопоставя на похвалите, в опит да докаже противното:“О, това не беше нищо особено“,“Аз извадих късмет“, „Колегите ми го направиха, аз просто помогнах“;

✎ Чувството за вина, както и перфекционизмът могат да бъдат причина за ниска самооценка. чувството за вина. Не е важно за какво

✎ е пасивен. Или, иначе казано, липса на всякаква инициатива. Дори и да притежава умения, знания, власт, при първа възможност ги предава в ръцете на някой друг, защото не е сигурен, че ще се справи със своята задача.

✎ се съгласява с отсрещната страна по време на спор, защото не може и не иска да отстоява позицията си, а често дори не е сигурен в нея („може пък другият да знае повече от мен“). 

✎ отхвърля отговорност за собствените си решения. А най-добре ще е, ако нищоне зависи от него, защото най-трудното нещо за несигурните в себе си хора е да бъдат критикувани от близките си, които  се страхуват да не изгубят.

✎ Има и друг вариант, в който хората с ниска самооценка се държат точно на обратно с околните –  проявяват открита враждебност, цинизъм  и агресивност. Но, това е само защитна позиция на принципа „Най-добрият начин за защита е нападението“. 

Чувство на апатия, състояние на дисбаланс, системно подтиска радостта от живота, ниска самооценка, негативно възприятие за настоящето и бъдещето, чувство на вина, чувство на самотност, че изпускаш момента, че всичко е загубено и/или без смисъл, меланхоличност, фаталистичност, краен негативизъм, нежелание да станеш от леглото, да излизаш, да се срещаш с хора, спане по 10 и повече часа на ден.

Причинени са изцяло от психиката (в резултат на Стрес, депресия, тревога, страх, завист, ревност в резултат от любовни проблеми, уволнение, загуба на близък човек). Тялото проявява симптоми, без да има медицинска причина за тях. Поява на алергии, хронични болки, главоболие, драстично отслабване/напълняване, безсъние, нервни/истерични изблици, сексуални проблеми, безплодие и тн.

Формулиране на приоритети, формулиране на цели, следване на поставените цели, личностно развитие в желана посока. Постигане на мечтите, чрез начертаване на пътна карта до тях и преодоляване на страхът от провал, страх от отхвърляне, страх от негативно развитие на ситуациите или от загуба. 

Към тази категория спадат широко разпространените: Асоциално поведение, Клептомания, Отричане, различните видове Обсесии, Параноята и параноидните разстройства, Обсесивно-компулсивно разстройство, Невроза/невротичност и т.нар. Налудност.

Отричане
Защитен механизъм, при който чувствата или желанията са блокирани от личността, защото осъзнаването им би било твърде болезнено.

Обсесии
Продължителни, нежелани, неприятни и нахлуващи мисли, образи или импулси, които повтарящо се появяват в съзнанието на страдащия от обсесивно-компулсивно разстройство и предизвикват силна тревожност. Някои примери за обсесия са страх да не бъдеш заразен от нещо, непрестанни съмнения („изключих ли печката?“), агресивни импулси или сексуални фантазии.

Параноя и параноидни разстройства
Симптомите на параноя включват чувство за преследване и преувеличено чувство за собствена значимост. Разстройството се наблюдава при много психични заболявания, но съществува и като отделно психично заболяване (параноидно личностово разстройство, например). Човек с параноя може да работи и действа както обикновенно всеки ден, докато илюзиите засягат само една област от живота му. Но животът му става изолиран и парцелиран.

Обсесивно-компулсивно разстройство
Невробиологично тревожно разстройство, засягащо повече от 2% от популацията, еднакво разпространено сред мъже и жени. Симптомите обикновенно се появяват през тийнейджърската възраст и ранната възрастност, но повече от една трета от случаите започват още през детството. Страдащите изпитват едновременно обсесии и компулсии: повтарящи се и нежелани мисли и ритуални действия. Обсесиите и нуждата да се преповтарят действията могат за обсебят живота на човека, ако останат нелекувани. Страдащите обикновенно са притеснени от своите проблеми и се борят за контрол над тяхните обсесивно-компулсивни симптоми, но защитата обикновенно отслабва през годините. Обсесивно-компулсивното разстройство е хронично заболяване.

Налудност
Налудностите са странни мисли, които нямат никаква връзка с реалността или пък са нейно грубо изкривяване. Те са явява чест симптом на шизофренията и други психози. Типични са налудностите за преследване, любовна история, величественост и контрол.

Невроза/невротичност
Термин, въведен от З.Фройд за психологическо разстройство, характеризиращо се със самонаказания, нискоадаптивно поведение, емоционална симптоматика или физически симптоми, които защитават личността от несъзнавана тревожност. 

Преместване в нова страната. Смяна на партньора. Голяма промяна в кариерата или в живота (поява на деца в семейството, фалит на фирма, излизане от дългогодишни партньорски отношения, стартиране на ново голямо начинание и т.н.). Преодоляване на съмнения и притеснения, свързани с дадената промяна.  Помощ в планирането на прехода. Подкрепа по време на прехода.

Най-общо казано стресът е състояние на силно нервно напрежение, което е предизвикано от отрицателни емоционални или физически въздействия.

Той може да се прояви в различни емоционални, поведенчески и дори физически симптоми. Най-честите соматични (физически) симптоми включват нарушения на съня, напрежение в мускулите, мускулни болки, главоболие, стомашно-чревни смущения и умора. Емоционалните и поведенчески симптоми, които могат да съпътстват излишния стрес включватнервност,тревожност, промени в навиците на хранене, включително преяждане, загуба на ентусиазъм или енергия, както и промени в настроението, раздразнителност и депресия. Известно е също, че хората под стрес има тпо-голяма склонност към прекомерна употреба или злоупотреба с алкохоли наркотици, пушенена цигари, също така се хранят нездравословно и не спортуват, което влошава ситуацията.

Има доказателства, че високите нива на стрес, водятдо различни заболявания или състояния. Това включват ревожни разстройства, депресия, както и злоупотребата с наркотични вещества. Стресът може да засегне почти всяка система от органи, както и да провокира разнообразни реакции  като кожни обриви, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания, някои стомашно-чревни заболявания, някои видове рак и дори процеса на стареене. Може да  увеличи честотата и тежестта на мигрената,  главоболието, пристъпитена астмата, както и колебанията на кръвната захар при диабетици. Множество психологически стресови ситуации могат да предизвикат временни (преходни) и дълготрайни (хронична) симптомина сериозно психично заболяване, наречено посттравматично стресово разстройство