Колко сесии ще са ми необходими, за да има ефект?

Безпокойство, нервност, загриженост, напрегнатост, страх пораждащи се, като нормална реакция в ежедневието в отговор на стресови стимули (като нова работа, предстоящ изпит). Тревожността може да бъде симптом на широка гама от медицински и психични заболявания. Симптомите на безпокойство могат да бъдат от леки до тежки. По-леките включват слабо повишение на сърдечната честота и увеличена бдителност. По-тежките – сериозна паника, сърцебиене, болка и стягане в гърдите, недостиг на въздух.

Тревожността може да се дължи на:

Психични и поведенчески разстройства – паническо разстройство, фобии (агорафобия), обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес, тревожно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, шизофрения, депресия, деменция, параноя, хипохондрия, постконтузионен синдром, соматоформни разстройства, дисоциативни разстройства (хистерии), мания, следродилна депресия, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, опиоиди и други стимуланти, биполярно разстройство, рецидивиращо депресивно разстройство, остра стресова реакция, анорексия, булимия, сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство, нарушение на активността и вниманието . Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата – Базедова болест (Graves’ disease), хипергликемия, хипогликемия, феохромоцитом, дисфункция на щитовидната и паращитовидните жлези, болест на Уилсън, карциноиден синдром, хипертиреоидизъм, синдром на поликистоза на яйчниците. Симптоми, признаци и отклонения от нормата – шок. Болести на органите на кръвообращението – стенокардия, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, сърдечна аритмия, хипертония, белодробна емболия. Болести на дихателната система – дихателна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), остра дихателна недостатъчност, астма, астматичен статус. Новообразувания – мозъчен тумор.
Болести на нервната система – енцефалит, множествена склероза, хорея на Хънтингтън, сънна апнея, болест на Паркинсон (Parkinson’s disease), болест на Алцхаймер (Alzheimer’s disease), безсъние, повишена сънливост (хиперсомния). Инфекциозни и паразитни болести – невросифилис, бруцелоза, инфекциозна мононуклеоза, бяс. Болести на храносмилателната система – улцерозен колит, болест на Крон (Crohn’s disease). Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан – нодозен полиартериит, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус.Болести на пикочо-половата система – синдром на предменструално напрежение, нарушения на менопаузата.
​
Външни причини за заболеваемост и смъртност – злоупотреба с медикаменти – антидепресанти, орални контрацептиви.

СВЪРЗАНИ СИМПТОМИ

• Безпокойствие (тревожност)
• Безпокойствие в самолетите
• Безпокойство / напрежение
• Безпокойство / стрес
• Безпокойство в коли
• Безпокойство относно външния вид
• Безпокойство свързано с партньора
• Екстремна тревога
• Ирационална тревожност
• Прекомерна загриженост за бебето
• Прекомерна тревожност
• Притеснение
• Силно усещане за тревожност
• Симптоми на безпокойство в социална среда
• Симптоми на тревожност
• Съзнаване, че тревожността е неподходяща
• Тревога
• Тревожни мисли (безпокойство)
• Тревожно усещане
• Тревожност в затворени помещения
• Тревожност водеща до по-често хранене
• Тревожност, свързана с излизане на сцена
• Тревожност-невроза

ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ СИМПТОМ ТРЕВОЖНОСТ
Агорафобия
Адисонова криза
Анафилактичен шок, неуточнен
Аневризма и дисекация на аортата
Аневризма на абдоминалната аорта без споменаване на руптура
Аневризма на абдоминалната аорта с руптура

Тези личности са пасивни, зависими и впечатлителни. Особено тревожни са в непозната среда, където се чувстват несигурни. Настроението им се променя, стават астенични и затворени. Трудно се адаптират в колектив, нуждаят се от сигурност и закрила. Индивиди с тревожна [избягваща контакти] личност са подчиняеми, пасивни, зависими и впечатлителни. Особено тревожни и притеснителни са в непозната среда, където се чувстват непълноценни и несигурни. Повишената им сензитивност ги прави уязвими при психотравмени ситуации. Настроението им се променя, стават астенични и затворени. Изпитват страх, че останалите ги избягват, нуждаят се от сигурност и закрила. Често проявяват склонност към натрапливости – съмнения или фобии. Трудно се адаптират в колектив, поради ограничените си контакти с тесен кръг от хора. В подобни ситуации се засилва собствената им непълноценност.

Подобно на повечето личностови разстройства, точните причини за възникване на тревожна [избягваща контакти] личност са неизвестни. Появата на разстройството може да бъде благоприятствана от някои рискови фактори, като генетична предиспозиция, сремжлив тип личност, отхвърляне в детството и други.
Клиничната картина на тревожна [избягваща контакти] личност се характеризира със свръхчувствителност към отхвърляне, самоналожена социална изолация, екстремна срамежливост или безпокойство в социални ситуации, чувство на неадекватност, много ниско самочувствие, недоверие към околните, неспособност за справяне с професионалните задължения, използване на фантазията като форма на бягство от действителността и други. (Източник: MKB F60.6) 

Отличават се с повишена себеоценка, почти фантастна и нелогична убеденост за високи успехи във всяко начинание, за висока интелигентност и слава. Липсва самокритичност и е налице безразличие към критичността на околните. Често са амбициозни и жадуват за признание и внимание от останалите, но не им отговарят със същото. Взаимоотношенията с другите са нетрайни и крехки. Те създават конфликти, поради несъобразяване с конвенционалните норми на поведение. Не са в състояние да проявят емпатия, но могат да симулират симпатия, когато е необходимо, за постигане на своите себични интереси.
 
Клиничната картина на нарцистична личност включва следните няколко симптома:
 

• реагиране към критика с ярост, срам или унижение;
• възползване от другите за постигане на собствените цели;
• преувеличаване на собствените постижения и таланти;
• представи и фантазии за нереален успех, красота, сила, интелигентност или таланти;
• изискване за постоянно внимание;
• лесна проява на ревност;
• обсебеност от самия себе си;
• поставяне на непостижими цели и други.

 
В допълнение към тези симптоми могат да се наблюдават и арогантност, доминиране, показване на превъзходство и други. (Източник: МКБ F60.8)

При зависима личност е налице безволие, подчиняемост и пасивност. Тези хора избягват да поемат отговорност, проявяват зависимост от останалите, търсят подкрепа от тях, поради своята безпомощност. Не са в състояние да вземат самостоятелни решения без подкрепата и съветите на околните, стават неспокойни и тревожни, ако се изискват от тях по-отговорни функции. Възприемат се като безпомощни и неиздръжливи. Избягват самотата, защото чувстват дискомфорт, ако нямат външна опора. Отстъпчиви са пред исканията на другите, нерешителни са, дълбоко страдат, ако се прекъсне важна за тях връзка. Към зависима личност спадат и астенична личност, неадекватна личност, пасивна личност, саморазрушителна личност. Причините за възникване на този тип разстройство на личността не са напълно изяснение, но някои рискови фактори, като генетична предразположеност, психически травми в детството, социалната среда и други, могат да окажат влияние върху вероятността от развитие на зависима личност.
(Източник: MKB F60.7 )

Това представлява състояние, което се характеризира с намалена енергия, понижено настроение и спад на активността.
Депресията е едно от най-разпространените заболявания на човечеството. Депресиите се увеличават с нарастване на възрастта. Сред населението над 65 години се съобщава честота между 25-30 %. Депресията се наблюдава два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.
За възникване на депресията съществуват предполагаеми етиологични и патогенетични фактори. Разнообразните етиологични и рискови фактори образуват широк етиологичен комплекс от мултифакториална генеза на това заболяване. Такива са генетичните фактори, биохимични фактори, хронобиологични промени, конституция, фактори на средата и други.
Депресивният синдром включва: болестно потиснато настроение (дистимия), забавен мисловен процес, понижена действена активност (хипобулия).
 
Потиснатото настроение и тъгата са основните и най-характерните прояви на заболяването. Болните се чувстват потиснати, с липса на желание за работа, склони са към песимизъм, стават затворени и чувстват безпричинна мъка и тъга. В много случаи болните изпитват и страх и необяснима тревожност. Те са безразлични и безчувствени към всичко, дори и към най-близките.
Понижената действена активност (хипобулия), се проявява с чувство на умора, несигурност и нерешителност. Движенията са забавени, мимиката е застинала с израз на тъга. При тежка депресия болните не могат да плачат. Характерно за депресията са честите въздишки.
 
Промени в мисловния процес – той е забавен, болният борави с малко думи. Тези болни много често изпитват депресивни налудности. Най-честото депресивно налудно изживяване е налудността за виновност.
Тези болни имат нарушения в съня, загуба на апетит, загуба на либидо и сексуални нарушения, главоболие и аменорея.
 
Клиничната картина на депресивен епизод се отличава с голямо разнообразие и води до многобройни разновидности:

• класическа депресия- обикновено се среща в млада възраст и се характеризира с три основни симптоми – забавена мисловна дейност, дистимия и хипобулия. Липсват депресивни налудности.
• налудна депресия- болните основно изпитват налудности за вина, греховност, обедняване.
• потисната затормозена депресия- среща се по-често при жени в старческа възраст. Болните са потиснати, тъжни, апатични.
• ажитирана депресия- заболяването се явява в напреднала възраст, по-често при жените. Болните са психомоторно неспокойни и тревожни. Суицидният риск при тези болни е висок.
• атипични депресии- тук спадат маскираната депресия, хипохондричната депресия и натрапливата депресия.

Успехът на лечението зависи от това, в кой момент на фазата ще започне то. Ако лечението започне през първите три седмици, фазата може да се прекъсне. (Източник МКБ F32 )
 
СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ ДЕПРЕСИВЕН ЕПИЗОД

• Чувство на изтощение
• Симптоми на депресия
• Промяна в настроението
• Лека форма на депресия
• Намален интерес към дейности носещи удоволствие
• Глуповато мислене
• Загуба на тегло
• Загуба на апетит
• Тревожност
• Раздразнителност

 Към депресивен епизод, неуточнен спадат депресия и депресивно разстройство. Клиничната картина на депресивните разстройства се отличава с голямо разнообразие и води до многобройни разновидности.
 
Класическата депресия (проста депресия) се среща най-често в млада възраст и се представя от трите основни симптома: забавен мисловен поток, дистимия и хипобулия. Липсват депресивни налудности. Депресивните разстройства се характеризират не само с негативни мисли, настроения и поведение, но също така и от специфични промени във функциите на организма (например ядене, спане и сексуална активност). Един на всеки 10 души могат да изпитат депресия в даден етап от живота си. В един от 10 случая, депресията завършва фатално, в резултат на самоубийство.
​
Макар че има много социални, психологически и екологични рискови фактори за развитие на депресия, някои от тях са особено разпространени при единия пол, а други в определена възраст или етническа група. Не съществуват лабораторни тестове или образни изследвания за депресия. Поради това от съществено значение е ранната консултация със специалист, който да оцени тежестта на симптомите.

При лек депресивен епизод обикновено са налице потиснато настроение и тъга, като основни и най-характерни прояви. Пациентът обикновено страда от изразените симптоми, но вероятно е в състояние да продължава да изпълнява дейностите си. Болните са потиснати, склонни са към песимизъм, затворени са, нямат положителни емоции.
 
Клиничната картина се допълва от безпричинна мъка и тъга. Виталната тъга се счита за един от основните депресивни симптоми. Най-общо депресивният епизод се характеризира с промени в настроението, забавен мисловен процес и хипобулия (понижена действена активност). Липсват депресивни налудности.
 
Диагнозата на заболяването не е трудна, когато клиничната картина се представя от типичната депресивна триада: разстройство в емоциите, волята и мисленето. Диференциална диагноза се прави с шизоафективно разстройство, депресивен ступор и друго. (Източник МКБ F32.0)

Към други депресивни епизоди спадат атипична депресия и единични епизоди на „маскирана“ депресия
Атипична депресия е вид депресия с някои специфични характеристики. Човек с класически тежка депресия има най-малко пет от следните девет симптоми:

• тъга или потиснато настроение почти през целия ден или почти всеки ден;
• загуба на удоволствие от неща, които преди са доставяли удоволствие;
• значителна промяна в теглото (покачване или загуба на повече от 5% от теглото в рамките на един месец) или апетита;
• безсъние или прекомерен сън почти всеки ден;
• физическо неспокойствие или отпадналост;
• умора или загуба на енергия;
• чувство на безнадеждност, безполезност или прекомерна вина;
• проблеми с концентрацията или вземане на решения;
• повтарящи се мисли за смърт или самоубийство, опити за самоубийство.

 
По-принцип, хората с атипична депресия нямат толкова много от симптомите, колкото болните с класическа депресия биха имали. При тях се наблюдава тенденция за развиване на депресия в ранна възраст, най-често през юношеските години. Основната разлика между атипичната депресия и тежка депресия е реактивността на настроението. С други думи, човек страдащ от атипична депресия може да покаже подобряване на настроението, ако му се случи нещо позитивно. При тежка депресия, положителните събития не водят до промяна в настроението. Маскирана депресия (ларвирана депресия) е състояние, което се характеризира с наличието на сомато-вегетативните симптоми на преден в клиничната картина, а емоционалната потиснатост се извежда като симптом от телесните усещания. Соматичните оплаквания са полиморфни. (Източник МКБ F32.8)
 
Тежък депресивен епизод с психотични симптоми
Това е състояние, което се характеризира със силно изразени болестно потиснато настроение (дистимия), забавен мисловен процес и понижена действена активност (хипобулия). Суицидните мисли и действия са чести и обикновено са налице редица псевдосоматични симптоми. Към тези симптоми се прибавят и халюцинации, налудности, психомоторна забавеност или ступор, изразени в такава степен, че обичайната социална активност е невъзможна.
 
Към тежък депресивен епизод с психотични симптоми спадат единични епизоди на тежка депресия с психотични симптоми, психогенна депресивна психоза, психотична депресия и реактивна депресивна психоза. Психогенна депресивна психоза е разстройство, което включва симптомите на депресия и психоза.
 
Тежък депресивен епизод е налице, когато за период от най-малко 2 седмици са били налице потиснато настроение, загуба на интерес или удоволствие от почти всички дейности, значително и нежелателно наддаване на тегло или неговата загуба, безсъние или прекомерно спане, психомоторна възбуда, умора, загуба на енергия, повтарящи се мисли за смърт или суицидни мисли. Към тези симптоми се прибавят фалшиви вярвания (заблуди) и/или халюцинации (зрителни или слухови). Халюцинациите обикновено са временни и могат да включват гласове, които да обвиняват болния в различни провинения. Не е известно защо някои индивиди, с тежък депресивен епизод, развиват психотични прояви, но се предполага, че това се дължи на нарушена регулация на невротрансмитерните системи в мозъка. Невротрансмитерите, които участват в този процес са серотонин, допамин, норадреналин, ацетилхолин, гама-аминомаслена киселина и други.
 
При депресивно болните често се установяват депресивни налудности. Най-честото депресивно налудно изживяване е налудността за виновност. Пауперистични налудности (за обедняване) често се наблюдават в инволутивна и старческа възраст. Пациентите вярват, че са напълно обеднели, считат себе си и своите близки за обречени на нищета и ще трябва да умрат от глад. При наличие на хипохондрични налудности, болните са убедени, че страдат от неизличимо заболяване, за физическо страдание, за предстояща смърт. При нихилистичните налудности (синдром на Котар) болните са уверени, че вътрешните им органи не работят – стомахът е задръстен с храна, сърцето не бие, цялото е мъртво, по кръвоносните вече не тече кръв. Към депресивните налудности принадлежи и рядката ахасферова налудност с фантастно съдържание. Болните са убедени, че са осъдени на безсмъртие и вечни страдания подобно на „вечния евреин Ахасфер“ и никога няма да намерят спасение в смъртта. Религиозно болните изказват налудности за греховност, смятайки, че са допуснали грехове пред Бога. (Източник МКБ F32.3)

Към тежък депресивен епизод без психотични симптоми спадат депресия с възбуда без психотични симптоми, тежка депресия без психотични симптоми и витална депресия без психотични симптоми. Това е състояние, което се характеризира със силно изразени болестно потиснато настроение (дистимия), забавен мисловен процес и понижена действена активност (хипобулия). Суицидните мисли и действия са чести и обикновено са налице редица псевдосоматични симптоми. Болните са безразлични и безчувствени към всичко, дори и към най-близките си (анестезия долороза психика). Двигателната потиснатост може да доведе до състояние на пълна неподвижност – депресивен ступор, при който болният е безчувствен, неконтактен и отказва храна.
  
Депресия с възбуда, без психотични симптоми е състояние, което се представя като умерена депресия с превъзбудни симптоми. Среща се по-често при по-възрастни индивиди, макар че може да засегне всички възрастови групи. Някои от причините, които могат да доведат до това състояние са финансови проблеми, психотравми, загуба на любим човек, хронично заболяване и други. Депресия с възбуда се различава от останалите форми на депресия. Вместо болният да се чувства потиснат, летаргичен и апатичен, той по-скоро е ядосан и раздразнен. Някои от симптомите, които биха могли да сигнализират за появата на депресивен епизод са продължително говорене, тревожност, неспокойствие, изблици на оплакване, викане, постоянно стискане на нещо с ръце и други.
Тежка депресия без психотични симптоми се характеризира с потиснато настроение през по-голямата част от деня, особено сутрин, и загуба на интерес към обичайните дейности и взаимоотношения – симптоми, които персистират всеки ден в продължение на най-малко 2 седмици. Симптомите при тежка депресия могат да включват умора, загуба на енергия, чувство за безполезност или вина, нарушена концентрация, нерешителност, безсъние или хиперсомния, безпокойство, повтарящи се мисли за смърт или самоубийство, значителна загуба на тегло или напълняване, и други. Тежка депресия без психотични симптоми засяга всички възрастови групи (възрастни, тийнейджъри, деца) и се среща два пъти по-често при жените. Най-честите причини за отключване на тежка депресия са загуба на любим човек, развод, социална изолация, важни житейски събития (смяна на работа, местожителство, пенсиониране), физическо, сексуално или емоционално насилие.
 
При тежък депресивен епизод без психотични симптоми трябва да се отбележи опасността от суицид при депресивно болните. Рискът е особено висок, когато има предишни опити за самоубийство. (Източник МКБ F32.2)

При умерено тежък депресивен епизод
Обикновено са налице потиснато настроение и тъга. Депресията спада в групата на разстройства на настроението и се характеризира с промени в емоциите, волята и мисленето.
 
Болните са потиснати, не могат да изпитват радост, загубват човешките си чувства на обич и привързаност. В много случаи болните чувстват страх и необяснима тревожност. В други случаи изпадат в апатия. Те се обвиняват за своята безчувственост и често вземат решение за самоубийство. Самоубийствени действия осъществяват и внезапно, по импулсивен механизъм – т.нар. меланхолен раптус.
 
Движенията са забавени, мимиката е застинала с израз на тъга и страдание. Мисловният процес е забавен, борави се с ограничен брой думи. При депресивно болните често се установяват депресивни налудности. Сомато-вегетативните разстройства, които съпровождат умерено тежък депресивен епизод са загуба на апетит, нарушение на съня, главоболие, загуба на либидо и други. При тези пациенти съществува риск от суицидно поведение. (Източник МКБ F32.1) 

Тютюнопушенето е основна причина за преждевременна смъртност в Европа. България се нарeжда на едно от първите места в Европа по брой на пушачи. Установено е, че разпространението на тютюнопушенето нараства сред всички възрастови групи, с изключение на възрастовата група 75 и повече години. Нараства делът на пушачите сред малдежите във възрастовата група 15-24 години. Най-разпространено е пушенето сред лицата на възраст 25-44 години.
 
Никотинът е психоактивната компонента на тютюна и има ефект върху централната нервна система. Никотинът блокира свързването на ацетилхолина с постсинаптичните неврони на мозъка. Когато това се осъществи, се стига до ексцесивна стимулация на лимбичната система на мозъка. Това е причината, поради която пушачите изпитват чувство на еуфория, след като изпушат цигара. Освен че инхибира отделянето на ацетилхолин, никотинът предизвиква отделянето на глутамат и допамин. Допаминът се намира в лимбичната система и контролира емоционалните отговори.
 
Основни понятия, които се използват в научната литература, са:

• вредна употреба – пушенето е причинило соматични и психологични разстройства.
• зависимост – употребата продължава независимо от уврежданията, като е налице невъзможност за прекратяване и контролиране на изпушените цигари.
• абстинентно състояние – развива се много бързо.
• Последните научни проучвания показват наличие на генетична предизпозиция за развитието на никотиновата абстиненция.

 
Диагностични критерии за никотинова абстиненция са следните- дисфорично или депресивно настроение, нарушение на съня, напрегнатост или страхово-тревожно изживяване, гневен афект, трудна концентрация, неспокойствие, тахикардия, повишен апетит и увеличение на теглото.
    
СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА ТЮТЮН:

• Раздразнителност
• Затруднения в концентрацията
• Социални проблеми
• Неспособност за спиране на пушенето
• Силно желание за никотинови продукти
• Избягване на дейности, при които пушенето е възпрепятствано

(Източник: MKB F17)

Според биопсихосоциалния подход, проблемите, свързани със злоупотребата на алкохол, варират от появата на различни симптоми до свързаните с тях последствия. Продължителността по време между началото на употребата и формирането на зависимост варира в широки граници и се определя не само от индивидуалните особености, но и от вида на приетия алкохол.
 
Рискови фактори за развитие на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, вследствие употреба на алкохол са: наследствени генетични различия, индивидуални физиологични особености, изменена реакция към прием на алкохол и бързо развитие на физическа зависимост, личностови черти и поведения, отсъствие на позитивен адаптивен модел, нарушени семейни взаимоотношения, травмиращи жизнени събития, социална нестабилност, проблеми в училищната възраст- бягство, конфликтно поведение, криминални прояви и др.
 
Разстройствата вследствие употреба на алкохол биват:
 
– остра интоксикация с алкохол – психичните разстройства могат да се разгледат като три клинични състояния: обикновено алкохолно напиване, усложнено алкохолно напиване и патологично алкохолно напиване. Екстремното алкохолно опиване може да доведе до кома, потискане на дишането и смърт. При тежко обикновено алкохолно опиване е най-добре пациентът да бъде насочен по спешност към токсикологична клиника. Усложненото опиване се разглежда като вариант на простото опиване или като вариант на патологичното опиване. Започва остро, внезапно след прием на различни количества спиртни напитки. Усложненото опиване е покрито с амнезия. Патологично алкохолно опиване настъпва след прием на незначителни количества алкохол. Развива се внезапно с проявата на остра психотична реакция. Лицето изпитва силен страх и ужас. Патологичното опиване продължава минути или няколко часа. Завършва остро, внезапно и лицето няма спомен за преживяното.
 
– синдром на зависимост от алкохол – посочват се следните диагностични критерии за този синдром: силно желание за прием на алкохол, нарушена способност за контрол върху приема, физиологично състояние на абстиненция, продължаване употребата на алкохол, въпреки очевидните вредни последици.
 
– абстинентно състояние – клиничната картина на абстинентното състояние се проявява чрез две групи симптоми: психични (тревожност, депресия, страх, раздразнителност и непреодолимо желание да се приема алкохол) и телесни (стягане в сърдечната област, тахикардия, хипертония, тремор на ръцете, студена пот по лицето и тялото и др.). Абстинентното състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или с делир.
 
– психотично разстройство – обикновено се появява по време на или непосредствено след злоупотреба с алкохол и се характеризира с халюцинации, налудности или идеи за отношение и преследване. Съзнанието може да бъде ясно или помрачено. Към тази група на нарушения са включени: острата и хроничната алкохолна халюциноза, алкохолния параноид и алкохолната параноя.
 
– амнестичен синдром, предизвикан от алкохол- при това състояние се наблюдават разстройства на фиксационната памет, понякога се установяват конфабулации, промяна на личността и занемарен външен вид. Към тази група се отнася и Корсаковата психоза. Среща се във възрастта 45-50 години, по-често при жените. Обикновено се предшества от парестезии и болки в краката. Клиничната картина включва алкохолен полиневрит и Корсаков синдром (разстройство на фиксационната памет, конфабулации и псевдореминисценции). Корсаковата психоза има лоша прогноза.
 
Лечението на алкохолната зависимост е труден терапевтичен проблем. През последните години се наложи т.н. мултидисциплинарен подход към зависимостите. Изработени са клинични пътеки за насочване на пациента към различни специализирани служби за провеждане на лечение и поддържаща терапия. Лечението на алкохолизма се провежда основно в зависимост от придружаващата симптоматика. Основни средства, които се прилагат са антиконвулсанти, невролептици, бензодиазепини. Допълнителни средства, които се прилагат са: витамини, ако е налице гадене и повръщане се дават антиеметични средства. Важно е да се знае, че за лекуването на един алкохолик е нужно дълго време и съчетание на много фактори като: семейство, общопрактикуващ лекар, психолог, психиатър.     

​СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ:

• Тревожност
• Объркване
• Раздразнителност
• Симптоми на депресия
• Треперене, тремор
• Подпухналост
• Безсъние

 Източник МКБ F10.

Терминът агорафобия идва от гръцките думи agora-пазар и phobos-страх. Касае се за невротичен страх при преминаване през открити пространства. Пациентите много често изпадат в паника при мисълта, че трябва да преминават през отворено пространство, където липсват стена или някакъв предмет. Много болни пък се ужасяват от мисълта, че могат да колабират на публично място, без при това да има кой да им помогне.
 
Към това понятие днес се включват и страхове със сродно съдържание — напускане на дома, пътуване с превозно средство, страх от колапс на публично място, страх от обществени места и други.
 
Симптомите могат да бъдат психологични и вегетативни и трябва да са първична проява на тревожността. Болните се оплакват от силно напрежение, тревога и страх, те имат сърцебиене, треперят, отмаляват, прибледняват, чувстват загуба на самообладение и несигурност, имат главоболие и главозамайване, силно изпотяване или затопляне и чувстват страх от смъртта.
 
Отключващи моменти, обикновено, са соматични заболявания като алергичен шок, вертижен синдром, силен стрес, кошмарен сън, природно бедствие и други. Заболяването се среща по-често при жените.
 
В зависимост от това дали агорафобията се придружава или не с паническо разстройство, различават се два вида агорафобия: агорафобия без паническо разстройство и агорафобия с паническо разстройство.
 
Диагностичните критерии за поставяне на диагнозата агарофобия:
 

• психологичните и вегетативните прояви трябва да са първични прояви на тревожността, а не вторични по отношение на други симптоми като налудности или натрапливости;
• тревожността трябва да е ограничена поне в две от следните ситуации: обществени места, пътуване сам.

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ АГОРАФОБИЯ според МКБ F40.0

• Недостиг на въздух
• Учестена сърдечна дейност
• Безпокойство
• Тремор като симптом
• Треперене
• Страх

Те се появяват за първи път в детската или юношеската възраст и продължават през целия живот.
Водеща роля в етиологията на личностовите разстройства са генетичните фактори. Освен тях, като причина за личностовите разстройства могат да бъдат посочени и биологични фактори (по-високо ниво на тестостерон, високо ниво на моноаминооксидазата и сл.). Психоаналитичните фактори също допринасят за възникване на личностови разстройства. Клиничната картина на специфичните разстройства на личността е богата. Различават се различни специфични личностови разстройства:

Тези личности са емоционално студени, дистантни и афективно изравнени. Те не могат да изпитват обич, трудно се сприятеляват и трудно създават семейство. Появяват склонност към самоанализ и самонаблюдение. Те нямат общи интереси с брачните партньори, което е причина за чести разводи. Хората с шизоидно личностово разстройство са емоционално студени, дистантни, сдържани и афективно изравнени. Те не могат да изпитват обич и нежни чувства към другите, трудно се сприятеляват и трудно създават семейства. Техният вътрешен живот е изграден от фантазии, но с бедно емоционално съдържание. Интересите им са едностранчиви и повече интелектуални, отколкото практични. Не зачитат мнението на останалите и са необщителни и интроверти. Проявяват склонност към самоанализ и самонаблюдение. Нерядко добиват високо образование, имат нестандартни увлечения със стремеж към необикновеното (източни религии, телепатия), без да търсят материални облаги или популярност. Поради своята студенина, грубост и безразличие към съдбата на другите, те нямат общи интереси с брачните си партньори, което e причина за чести разводи. Мисленето им може да бъде странно и в резонъорски стил.
 
Причините за поява на шизоидно разстройство на личността не са изяснени, но се счита, че съществува повишен риск при индивиди, които имат близки родственици с анамнеза за този тип разстройство или шизофрения (Източник: MKB ​ F60.1)

Наблюдават се антисоциални и асоциални личностови разстройства. При първите се наблюдава несъобразяване на социалните норми и задължения, липса на съчувствие към другите, емоционална студенина и склонност към насилие. При втората група разстройства се наблюдава нарушаване на обществените норми на поведение, без да се стига до престъпление. Диссоцално разстройство на личността се характеризира с несъобразяване на социалните норми и задължения, с липса на съчувствие към другите, емоционална студенина и склонност към насилие, както и невъзможност за създаване на близки взаимоотношения.
 
Към диссоциално разстройство на личността спадат аморална личност, антисоциална личност, асоциална личност, психопатна личност и социопатна личност.
 
Причините за възникване на диссоциално разстройства на личността не са напълно изяснени, но се предполага наличието на редица предразполагащи фактори. Личността е комбинация от мисли, емоции и поведение, което прави всеки уникален. Тя представлява начина, по който хората гледат, разбират и се отнасят към външния свят, както и начинът, по който виждат себе си. Личността се формира още през детството под влиянието на генетичните заложби на индивида и социалната среда. Комбинираното влияние на тези фактори е в основата на появата на диссоциалните личностови разстройства.
 
Индивидите, страдащи от диссоциално разстройство на личността, проявяват импулсивни действия и враждебност, липсва им чувство за вина. Поведението им се коригира трудно, лишени са от чувство за отговорност и са необикновено жестоки, като проявяват и унизителни действия спрямо околните. В брачния си живот са дезинтересирани и безотговорни, могат да проявяват вербална и физическа агресия спрямо партньора си, което е причина за раздяла или развод. Агресивните реакции, импулсивното поведение и липсата на чувство за вина, съчетани с алкохолна или друга злоупотреба, са причина за извършване на тежки престъпления. Много често, този тип разстройства се придружават от депресия, тревожност, суицидно поведение, рисково сексуално поведение, злоупотреба с алкохол или наркотици, комарджийство и социална изолация.
 
Асоциални личностови разстройства са по-лека степен на тези разстройства, при които се нарушават обществените норми на поведение, без да се стига до престъпления. Това са примитивни, емоционално студени, с ограничени интереси и ниска култура хора, раздразнителни и конфликтни. (Източник: MKB F60.2)

Водещо при този вид разстройство е повишената раздразнителност и възбудимост в съчетание със злоба и импулсивност. В такова състояние пациентите са опасни за околните, защото са агресивни и жестоки. Особено опасна е комбинацията на тези разстройства с употреба на алкохол. Те са склони към различни сексуални ексцесии и перверзии. Към емоционално нестабилна личност спадат агресивна личност, гранична личност и експлозивна личност.
 
Причините за възникване на емоционално нестабилна личност не са напълно изяснение, но се счита, че влиянието на някои фактори допринасят за по-голямата вероятност от развитие на този тип разстройство. Такива са психически травми в детството, изоставяне, физическо или сексуално насилие, генетична предиспозиция, невробиологични фактори, социална среда и други.
 
Основните характеристики на емоционална нестабилна личност са нестабилни междуличностните отношения, афективен стрес, изразена импулсивност и нестабилна представа за себе си. Хората с този тип разстройство са склонни да изпитват чести, силни и дълготрайни състояния на напрежение, често предизвикани от чувство за отхвърляне, оставане сам или чувство за неуспех. Те могат да покажат лабилност (непостоянство) между гняв и тревога или между депресия и тревожност и темпераментна чувствителност към емоционални дразнители.
 
Отрицателни емоционални състояния, специфични за емоционално нестабилна личност, попадат в четири категории: разрушителни или саморазрушително чувства; екстремни усещания като цяло; чувства на фрагментиране или липса на идентичност и чувство за преследване.
 
Хората с емоционално нестабилна личност могат да бъдат много чувствителни към начина, по който другите се отнасяме към тях, реагират силно при възприемане на критика или обида. Чувствата им относно другите често се изместват от положителни към отрицателни, обикновено след разочарование или при чувство на заплаха от изоставяне или от загуба на някой. Импулсивно поведение е често, включително злоупотреба с алкохол или наркотици, хранителни разстройства, безразборно и интензивно сексуално поведение, хазарт и безразсъдството като цяло. (Източник: MKB  F60.3)

Характерно при този вид разстройство е стремежът на пациентите да бъдат в центъра на внимание и затова поведението им е демонстративно и театрално. Психически са незрели , с неустойчиви емоционални реакции и лабилно настроение. Егоцентризмът е особено подчертан и насочен към постигане на личните интереси. Установени са и сексуални дисфункции – жените са фригидни, а мъжете са импотентни. Хистерично разстройство на личността включва понятията хистерична личност и психоинфантилна личност.
 
Рискови фактори, водещи до появата на това разстройство са травмиращи събития в детството, като смърт или тежко заболяване на близък роднина, развод на родителите и други. Състоянието се среща по-често при жените, отколкото при мъжете.
 
Съществена черта на хистерично разстройство на личността е стремежът на индивидите да бъдат център на внимание и затова поведението им е демонстративно и театрално. Чувстват необходимост да се говори за тях, да им се възхищават, което постигат с всякакви средства. Психически, те са незрели и инфантилни, с повърхности и неустойчиви емоционални реакции, лабилно настроение, с повишена внушаемост. Тези хора не са в състояние да постигнат творчески успехи, тъй като съжденията им са повърхностни и противоречиви. Егоцентризмът е особено подчертан и насочен към постигане на лични интереси. Себични и нетърпими към забележките и възраженията, отправени към тях.
 
Всяко противодействие на останалите или „неразбиране” предизвикват у тях бурни афективни отреагирания. При неблагоприятни ситуации стават затворени, раними и в много случаи поведението им е по механизма „бягство в болестта”. Установени са и сексуални дисфункции: при известен процент от заболелите жени са фригидни, а мъжете – импотентни. Те извършват и суицидни опити, които са демонстративни и манипулативни – винаги с цел за постигане на лични облаги. Могат да развият и псевдоневрологични разстройства като афония, прилошавания, функционални парези – тип „ръкавица” или „чорап”. (Източник: MKB F60.4)

Личностово разстройство характеризиращо се с черти на прецизност, зависимост и перфекционизъм. Предпочитат рутината и всичко ново за тях е източник на неприятности. Те са моралисти и без чувство за хумор. Чувствителни са към критики, самолюбиви и обидчиви. Към ананкастно разстройство на личността спадат компулсивна личност, обсесивна личност и обсесивно-компулсивна личност. Подобно на повечето разстройства на личността, причините за възникване на този тип разстройство са неизвестни.
​
Ананкастно разстройство на личността се отличава с черти на прецизност, зависимост и пунктуалност. Наблюдав се още перфекционизъм, изразяващ се в потребност от постоянно проверяване, водещ до неувереност и вътрешна тревожност. Пациентите са трудно адаптируеми към нови ситуации, ригидни във вижданията си, не особено пластични и свръхсъвестни. Предпочитат рутината и всичко ново за тях е източник на неприятни изживявания. Често се обръщат за съвети към близки и приятели и се чувстват доволни, ако други са взели решението, което трябва те да вземат. Моралисти, без чувство за хумор.
 
Нерешителността е друга важна черта на тези индивиди. Те трудно преценяват предимствата и недостатъците на новите ситуации. Чувствителни са към критики, самолюбиви и обидчиви, но с постоянни съмнения за грешки, които ги довеждат до проверка на всяко тяхно действие. Имат добри познания, но не участват активно в реалния живот, тъй като са необщителни. С беден емоционален резонанс, придружен от натрапливи мисли, страхове и опасения. Трудоспособността е запазена. Адаптацията в колектива е доста затруднена. (Източник: MKB ​F60.5) 

Водещи симптоми при параноидно разстройство на личността са подозрителност, сензитивност и повишена себеоценка. Още от ранна детска възраст тези хора проявяват тенденция към лидерство и себеутвърждаване. Присъщи са им егоизъм, безкомпромисност и категоричност в съжденията. Те стават консервативни, а принципността им прораства в дребнавост и педантизъм. Емоционално са напрегнати и недоверчиви. Те са обидчиви, затворени, трудно създават приятелски взаимоотношения, нямат чувство за хумор и не могат да изпитват радост. Към параноидно разстройство на личността спадат експанзивно-параноидна личност, фанатична личност, кверулантна личност, параноидна личност, сензитивно-параноидна личност.

Причините за възникване на параноидно разстройство на личността не са напълно изяснени. Въпреки това, съществуват редица рискови фактори, които се свързват с появата на това разстройство, като генетична предразположеност, социални фактори, тип личност, възпитание и други.

Водещи в клиниката на това разстройство са подозрителността, сензитивността и повишената себеоценка. Още в ранна детска възраст болните показват особености в характера. Имат едностранни увлечения, съчетани с упорство и праволинейност, появяват тенденция към лидерство и себеутвърждаване. Чувствителни са при игнориране на мнението им, крайно обидчиви и злопаметни. Присъщи са им егоизъм, безкомпромисност и категоричност в съжденията. С възрастта тези особености се засилват. Те стават консервативни и враждебни. Принципността им прераства в дребнавост и педантизъм. В конфликтни ситуации се засилва тяхната недоверчивост и мнителност до степен на параноялен бред. Емоционално са стенични, напрегнати и недоверчиви. Могат да бъдат експанзивни, борещи се за „справедливост”, като проявяват последователност и ригидност в целите си. (Източник: MKB ​F60.0) 

Те са често срещани разстройства. Психостимулантите са група вещества с различен химичен строеж, които предизвикват усилване на психичната и телесна активност, потискат умората и повишават настроението. Към психостимулантите спадат:

• централно действащи симпатикомиметици (амфетамин, метамфетамин и др);
• пуринови производни (кофеин, теобромин);
• субституиращи амфетамини;
• khat- получават се от листата на растението Katha edulis, който при дъвчене имат стимулиращ ефект.

Всички амфетамини се приемат през устата и имат бързо начално действие. Класическите амфетамини се приемат чрез венозно инжектиране и действат почти незабавно. Интоксикации могат да възникнат при умишлено приемане на по-големи дози, при използването им като допинг средство от спортисти и при предозиране.
 
Острата интоксикация се характеризира с прояви на сухота в устата, гадене, коремни болки, повръщане, диария, безапетитие. Може да се наблюдават и сърдечни смущения- тахикардия, аритмия, артериална хипертония, широки зеници. При изключително тежки интоксикации настъпват количествени нарушения в съзнанието, понякога се наблюдават епилептични припадъци и белодробен оток. Хронична интоксикация се получава при продължително приемане на високи дози амфетаминови препарати. Клиничната картина включва повишено настроение, ускорено мислене. Към психостимулантите се развива психическа зависимост, но не и физическа. Абстинентният синдром е слабо изразен и се проявява с потиснато настроение, отпадналост, повишен апетит, нарушен сън и тесни зеници. При интоксикация, както и по време на абстиненция, могат да се развият остри психози с маниоподобна симптоматика. Като усложнения при хронична злоупотреба са наблюдавани психоорганични синдроми, мозъчно-съдови кръвоизливи, тромбофлебити и абсцеси. При здрави хора желания стимулиращ ефект може да се постигне с дози между 5 и 30 милиграми амфетамин. Леталната доза е около 120 милиграми.
 
Зависимостта от психостимуланти може лесно да се разпознае по редуващите се състояния на свръхактивност и повишено настроение с такива на бездействие и депресия. Тестуването на урината за амфетамини най-сигурно потвърждава зависимостта към тях.
 
При остри интоксикации се прилага форсирана диуреза, дихателна реанимация с кислород под налягане. При гърчове се дават антиконвулсанти. При абстиненция е необходимо рязко спиране на приеманото вещество и провеждане на симптоматично лечение с транквилизатори, антидепресанти и при нужда ниски дози невролептици. При хронична интоксикация се изисква спиране на психостимулиращите вещества и започване на индивидуална или групова психотерапия за преодоляване на психологическата зависимост.
 
При разгръщане на психоза или при риск от самоубийство се налага настаняване на пациента в специализирана клиника за зависимости.
    
СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА ДРУГИ СТИМУЛАНТИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО КОФЕИН) 

• Главоболие
• Тревожност
• Раздразнителност
• Симптоми на депресия
• Треперене, тремор
• Паника

 
Източник МКБ (F15)

Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди представлява сериозен обществен проблем. Канабисът е най-широко използваното в света наркотично средство. Неговият еуфоричен ефект е познат от хиляда години. Неговата наркотична активност се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол (ТНС), най-активна от общо над 400 съставки.
 
Продуктите на индийския коноп (Canabis indica) се получават от различните части на растението и имат различно съдържание на ТНС.
 

• Марихуаната (трева) е смес от изсушени и нарязани стебла и листа на конопа със зелен, кафяв или сив цвят.
• Ганджата се получава от изсушени пъпки и съцветия на женското растение и има по-силен ефект от марихуаната.
• Хашишовото масло има по-силно действие, защото е екстракт на активните съставки от растителната маса на индийския коноп.

 
Доказано е съществуване на рецептори за въздействието на канабиса. В голяма концентрация те са открити в базалните ганглии, в хипокампа и в малкия мозък. Употребата на канабис довежда до развитие на толерантност и психологическа зависимост, но не и на изразена физическа зависимост. Симптомите на абстиненция се свеждат до повишаване на раздразнителността, безпокойство, безсъние, безапетитие и гадене. Когато канабисът се пуши, еуфоричният ефект се появява след няколко минути, пикът е на около 30-та минута и продължава 2-4 часа. Канабисът може да се приема и през устата под форма на различни храни, но тогава неговото действие е 2-3 пъти по-слабо в сравнение с това, когато се пуши.
 
Най-често срещаните соматични ефекти на канабиса са разширяването на кръвоносните съдове в конюнктивите и лека тахикардия. Високите дози могат да предизвикат ортостатична хипотония. Повишеният апетит и сухотата в устата са също често срещани симптоми на интоксикацията с канабис. При пушенето се инхалират същите канцерогенни хидрокарбонати, които се съдържат и в обикновената цигара. Затова пушещите често канабис са в потенциален риск да развият рак на белия дроб. Продължителната употреба на канабис може да доведе до атрофия на мозъка, повишена гърчова готовност, хромозомни аберации, родови дефекти, увреждане на имунната система и дисрегулация на менструалния цикъл. Тетрахидроканабинолът спада към предизвикващите психози вещества, т.е. една латентна психоза може да се отключи след по-продължителна употреба на канабис. Клиничната картина е шизофреноподобна.
 
При интоксикация с канабис се засилват възприятията по отношение на външни стимули, те стават с ярки цветове, появява се субективно усещане за забавяне на времето, а високи дози на канабис могат да предизвикат деперсонализация и дереализация. Не бива да се шофира 8-12 часа след употребата на канабис.
 
При интоксикационен делир се наблюдава увреждане на когнитивните и изпълнителни функции. Дори умерени дози канабис причиняват увреждане на паметта, перцепцията, двигателната координация и вниманието.

Общи симптоми:

• Повръщане
• Гадене
• Главоболие
• Усещане за отпадналост
• Гърчове
• Умора
• Лош апетит
• Учестена сърдечна дейност
• Безпокойство
• Объркване

Лечението на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди най-често се свежда до индивидуална, фамилна и групова терапия. При някои пациенти с тревожни и панически симптоми се предписват анксиолитици, а там, където има депресивни прояви, е препоръчително специфично антидепресивно лечение.

Източник: МКБ (F12) 

Те са по-скоро преувеличение на нормални тенденции в развитието, отколкото явления, качествено абнормни сами по себе си. При повечето деца се нормализират с напредването на възрастта.
Някои от по-важните емоционални разстройства с начало, типично за детството са: тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла; фобийно-тревожно разстройство в детството, разстройство със социална тревожност в детството, разстройство със съперничество между сиблинги (братя и сестри) и други.
​
Тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла – в ранното детство е нормално при отделяне на детето от близките, то да изпитва тревога. При някои от децата е болестно засилена и прекалено удължена – до предучилищната възраст. При някои от тях се наблюдават телесни симптоми като болки в стомаха, гадене, повръщане, при излизане на майката. При опит за насилствено разделяне, настъпва активна съпротива, плач, гняв или депресия.

Фобийно-тревожно разстройство в детството – то е близко до това на възрастните, но фобийният обект е с по-елементарен характер – страх от насекоми, гръмотевици и други. При много деца до 6 годишна възраст има страх от животни – кучета, петел и други. Фобийно-тревожно разстройство в детството е разстройство, което се характеризира със страхове в детството, които показват явна възрастова специфика, свързана със стадия на развитие и възникват почти при всички деца, но са с различен интензитет. Фобийно-тревожно разстройство в детството е много близко до това на възрастните, но фобийният обект е с по-елементарен характер – страх от насекоми, гръмотевици и други. При много деца до 6 годишна възраст има страх от животни, като кучета, котки, петел и други. Лечението на този тип разстройство е комплексно.  (Източник: MKB F93)

Социално опасение и тревожност от 6-12 месеца, когато детето се среща с нови странни или социално застрашаващи ситуации. Тази категория трябва да се използва за разстройства, възникнали преди 6-годишна възраст. Съществува упорит и повтарящ се страх от социални срещи.
​
Разстройство със съперничество между сиблинги – появата на второто дете в семейството поражда емоционални нарушения у първото. Изразяват се в съперничество и ревност, които могат да останат по-трайни. Този процес някои автори наричат „детронация”. У детето се създава отрицателна нагласа към малкия натрапник. Тези разстройства са описани като „комплекс на първото дете”. (Източник: MKB ​F93) 

Елективен мутизъм; разстройство на привързаност в детството, реактивен тип; разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип и други.
Елективен мутизъм – детето показва езиковите си възможности само в определени ситуации. Появява се в ранното детство. Съчетава се с тревожност, сензитивност, съпротива. Разговаря с близките си, но в училище мълчи.
Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип – този синдром се среща у занемарени, малтретирани, лошо гледани и нещастни деца. Емоционалното разстройство се демонстрира с преживяване за нещастие, страхливост, свиване в един ъгъл или на пода, свръхбдителност, описана като „замръзнала бдителност”, реакция на отдръпване и съпротива при утешаване. Прилепчивост към всеки възрастен, но никога не могат да създадат контакти. По-често това разстройство се среща при деца от домове. (Източник: MKB ​F94)